Хиляди се включиха в София прайд 2019, който тази година преминава под мотото „Не давай власт на омразата!”.


Това е 12-ото ежегодно шествие София пайд. Той  започна с музикална програма пред Паметника на съветската армия с участието на IVA, Ерол Ибрахимов (Уикеда), Рут Колева, Мила Роберт, Галена, Михаела Филева.

След концертa последва шествие по централните софийски улици, под звуците на рейв музика, която се носеше от два камиона. По време на шествието нямаше ексцесии. Минувачите реагираха по-скоро положително.

Паралелно със София прайд се проведе и "Поход в защита на традиционното семейство".

Около стотина издигаха лозунги "В защита на семейните ценности" и "Не на джендър пропагандата". Няколко двойки бяха облечени в сватбени рокли и костюми. По-късно към тях се присъединиха националисти, гологлави момчета с черни знамена.

До ексцесии не се стигна поради засиленото полицейско присъствие.




Певицата София се завръща с нова песен, озаглавена "Пътят към теб''.

След 3-годишно отсъствие от сцената певицата София се завръща с нова песен, озаглавена "Пътят към теб''. По традиция музиката е дело на Момчил Колев , а текстът е на Лина Шишкова.
Тя бе представена на 16 април в кино "Култура" в София. Там на мини-концерт от около час публиката можа да се наслади на най-доброто от творчеството на София, както и да се срещне и поговори с нея.
Изпълнителката е известна с хита си „Син талисман“, където отново композитор е Момчил, а текста е на Ина Григорова.
В последната и песен се включва и сина на Момчил, Калоян Колев




 

Премиерата на книгата на Иван Костов събра стотици (галерия)

Небивал интерес имаше на премиерата на книгата на бившия министър-председател Иван Костов. Района около Военния клуб бе блокилан от гости на събитието. Много хора не усляха да влезнат, но чакаха отвън повече от два часа за да вземат автограф.

"Свидетелства на прехода“ е първата книга на Костов, която описва периода 1989 -1999 г. Издателство "Сиела" подготвя и втора книга от бившия премиер.

Изданието бе представено от проф. Калин Янакиев, който описа Иван Костов като вярващ само и единствено в истината човек.

Гости на автора бяха знакови фигури от времето му във властта. Там бяха Екатерина Михайлова, Бойко Ноев, Муравей Радев, Евдокия Манева, Евгени Чачев, наследника му в ДСБ Радан Кънев, Атанас Атанасов,лидера на „ Да България“ Христо Иванов, кандидата за евродепутат от "Демократична България" Стефан Тафров, бивши депутати и много други.

От сега властимащите беше едиствено столичния кмет Йорданка Фандъкова.

Предлагам ви откъс от книгата за драматичните събития по време на войната в Косово:

Конфликтът с Русия

Макар да знаехме, че Москва дава сили на Милошевич, не очаквахме, че ще се наложи да влезем в открит конфликт с нея.

С резолюция 1244 на 10 юни 1999 г. Съветът за сигурност на ООН въведе Временната административна мисия в Косово. Русия веднага предяви своите "исторически" претенции. Два дни по-късно руски военни части от Силите за опазване на мира към ООН (ЮНПРОФОР) в Босна, в състав 200 души, след бърз марш през Сърбия завзеха летището в Прищина. От мемоарите на генерал Уесли Кларк – бившия върховен главнокомандващ въоръжените сили на НАТО в Европа, който ръководеше операция „Съюзна сила“, се вижда какво голямо военностратегическо и политическо значение има тази най-важна и невралгична позиция в Косово. Той разказва, че опитът му да възстанови контрола върху летището е бил неуспешен поради отказа на британския генерал Майк Джаксън да изпълни неговата заповед. Опасявал се да не започне трета световна война. Това породи тежък конфликт: Русия настоява за своя зона на самостоятелен контрол в Косово. Генералният секретар на НАТО Хавиер Солана и генерал Уесли Кларк бяха категорично против, защото това поставяше под руска зависимост силите на ООН в Косово (КейФОР), правеше невъзможно тяхното ефикасно командване от НАТО.

През времето на този конфликт върховният главнокомандващ силите на НАТО споделя в книгата си своите опасения, че руските военни ще получат масирана помощ. Получава сведение, че 6 военнотранспортни самолета са напълно готови да излетят от Русия към Прищина. Ето какво си спомня генерал Кларк, когато му докладват, че има движение на руски транспортни самолети: „Ако наистина беше така, смелостта и твърдостта на Унгария, Румъния и България щяха да бъдат поставени на изпитание за трета нощ. Ограничаването на размера на руското присъствие на летището и следователно принуждаването им да водят преговори отново щеше да зависи от тези три малки държави".

Междувременно в София стана ясно, че в Хелзинки на преговорите между военните министри на САЩ и Русия не се постига съгласие по най-важния въпрос – за руска зона в Косово. Позицията на Солана и Кларк бе надделяла над вътрешните опити за отстъпки на Москва. Появи се информация, че Елцин е готов да заповяда акция на руските въоръжени сили.

Генерал Кларк не си спомня всичко. Нямаше никакво „ако“. Още в същия ден, на 12 юни, а не след 3 дни, в българското външно министерство се получи нота от руското за даване на разрешение на руски военни самолети да прелетят над България на път за Косово. Председателят на БСП Георги Първанов заяви пред в. Монитор: „Нормално е да се предостави въздушно пространство за мироопазваща операция. България не трябва да прилага двойни стандарти“.

Веднъж върнахме искането, защото не бе оформено по приетия дипломатически начин. Отнякъде се появи информация, че дори сме разрешили прелитането. Затова спешно в събота на 15 юни отказахме категорично и публично. Същевременно препоръчахме на руската страна да съгласува тези въпроси с КейФОР съобразно Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН. Посланикът на Русия в София Леонид Керестеджиянц ни обвини в липса на самостоятелност и каза пред ИТАР-ТАСС: „Напълно неправомерна е препоръката към руската страна да съгласува въпроси, отнасящи се до компетентността на българските власти, с ръководството на натовската операция в Косово“. Съветникът на президента Елцин Андроник Мигранян, в предаването „На върха“ на радио „Експрес“, бе още по-остър: „Отказът на България да предостави въздушен коридор на Русия е един явно недружелюбен акт. Особено в ситуация, когато руският контингент навлезе в Косово без окончателно съгласуване и се нуждае от подкрепа. Възможно е да нараснат антибългарските настроения в Русия, а може отказът да повлияе и на икономическите отношения между двете страни“.

Същевременно добави обвинението, че се опитваме да създаваме проблеми пред българо-руските отношения, за да се представим по-добре пред Запада.

Ние отразихме този натиск първи. Всъщност останалите ни изчакваха, защото нашата позиция бе решаваща. Ако бяхме дали съгласие, самолетите щяха да прелетят през Черно море и България и нямаха нужда от техните разрешения. Затова руският посредник за Косово Виктор Черномирдин продължи атаката единствено върху нас. В следващите дни заяви, че България е дала право на руските самолети с между 5000 и 7000 войници да прелетят, и изрази надежда, че скоро контингентът на летището ще има подкрепления. Оповестихме, че на 16 юни Русия е изпратила трета нота с искане за въздушен коридор за хуманитарна доставка и че външното министерство отново е изпратило отрицателен отговор. Заявихме, че всяко влизане на лица и материални части в Косово трябва да става с разрешението на командващия силите на КейФОР ген. Майкъл Джаксън. Отговорът бе съгласуван с Унгария и Румъния, към които Русия бе отправила същото искане. Те също отказаха. Аргументирахме се с това, че НАТО дава храна, вода и медикаменти на руските мироопазващи сили на летището в Прищина.

Удържахме отказа си. Така ролята на България за умиротворяването в Косово стана още по-важна. Отслабихме позицията на Русия и я принудихме да се договаря с НАТО за участието си в мироопазващата операция под командването на НАТО. Накрая Москва бе принудена да се откаже от опита си да създаде собствена зона и прие военните ѝ да станат част от КейФОР и да получат само зона на отговорност. Едва след това получи желания коридор от българския парламент.

Ако не бяхме се конфронтирали с Кремъл, сега в зоната на летището Слатина в Прищина щеше да има руска военна база. Територията на Косово щеше да бъде разделена, както това стана с Берлин след Втората световна война, и един сектор от нея щеше да остане под руски контрол. Не вярвам, че някой щеше да се осмели да изтласка руската армия оттам с въоръжена сила. Примерът с т.нар. Приднестровска молдовска република е достатъчно красноречиво потвърждение на това твърдение.

В очите на бившите комунисти вече не ставаше въпрос за написаните от нас трагични и черни страници от българската история, ние се бяхме осмелили самата Русия да принудим към отстъпки.

Компроматната война на БСП срещу нас достигна своите хималайски върхове.